Стъклопакетът е херметично затворена конструкция от две или повече стъкла, между които има въздушно пространство,образувано от различни по размер дистанционери . За да е с добри технически показатели, един стъклопакет трябва да има две степени на уплътнение.

Двубариерният стъклопакет се състои от дистанционерна рамка, напълнена с адсорбент (молекулятно сито), върху която се полага бутил, служещ като бариера против преминаване на водни пари (първа степен на уплътнение). Втората бариера е външното уплутняване на пространството между стъклата и дистанционера с полисулфид.

Дистанционерът, който най-често е алуминиев, служи за разделяне на определено разстояние на стъклата, а затворена та вътре заедно с въздуха влага при производството на стъклопакета се поглъща от адсорбента, с който е напълнен.

При правилно изпълнения стъклопакет не може да проникне вода отвън и не може да се образува конденз между стъклата.

Стъклопакетът е 80 % от площта на целия прозорец и най – много влияе върху изолационните характеристики на прозореца – топлоизолация U ( W/m2K ), шумоизолация R ( dB ), слънцезащита и ли соларен фактор g (%), светопропускливост (%).

Стъклопакета представлява приблизително  80% от площта на един прозорец. Ето защо изборът на стъклопакет не е маловажен.